
Сърце,
За тебе казват, че си само мускул ,
За тебе казват, че си само мускул ,
работещ без умора,
непрестанно в нашите тела.
И често оцветяват те в червено,
червено като символ на кръвта.
Но само ние знаем ,ти сърце,
как можеш силно да болиш,
и често от тревоги и неволи,
започваш много ярко да кървиш.

Душа,
За тебе казват,че си невидима-
За тебе казват,че си невидима-
въздишка малка,дума или стон,
а как тежиш понякога,душа,
тъй сякаш си излята от бетон.
Но само ние знаем,ти душа,
Но само ние знаем,ти душа,
как можеш тъжно ,
сухи сълзи да редиш,
и често питаме се в мрака,
дали и този път ще издържиш?

Небе,
За тебе казват, че изглеждаш близко .
За тебе казват, че изглеждаш близко .
Тъй близо си до всички нас,
а всъщност, доста си високо,
когато устремим към теб се, в някой час.
Но само ние знаем колко си красиво,
Но само ние знаем колко си красиво,
и как отправяме към теб очи.
И молим се,и всичко сиво,
чрез теб, превръщаме в мечти.
Да можеше сърце да бъдеш леко,
да можеше душа да не болиш
и само по небесните пътеки,
свободно и безгрижно да летиш.
Да можеше да няма и окови,
Да можеше да няма и окови,
ранената, измъчена душа,
а като птица, бяла,лека,
да пърха с пеперудени крила.

Но с всяко утро, нов живот се ражда,
и всеки ден, обсипан е с лъчи.
Душата-тя отново се възражда,
защото я докосва светъл лъч,
и ще се възкреси!

/Петрана Георгиева/
10.03.2018 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар