четвъртък, 30 август 2018 г.

Лирични отклонения

Сърце,

За тебе казват, че си само мускул ,
 работещ без умора, 
непрестанно в нашите тела.
И често оцветяват те в червено,
 червено като символ на кръвта.
Но само ние знаем ,ти сърце,
 как можеш силно да болиш,
и често от тревоги и неволи,
 започваш много ярко да кървиш.
Душа,

За тебе казват,че си невидима-
въздишка малка,дума или стон,
а как тежиш понякога,душа,
тъй сякаш си излята от бетон.

Но само ние знаем,ти душа,
 как можеш тъжно ,
сухи сълзи да редиш,
и често питаме се в мрака,
дали и този път ще издържиш?
Небе,

За тебе казват, че изглеждаш близко .
Тъй близо си до всички нас,
а всъщност, доста си високо,
когато устремим към теб се, в някой час.

Но само ние знаем колко си красиво,
 и как отправяме към теб очи.
И молим се,и всичко сиво,
 чрез теб, превръщаме в мечти.









Да можеше сърце да бъдеш леко,
 да можеше душа да не болиш
 и само по небесните пътеки,
 свободно и безгрижно да летиш.

Да можеше да няма и окови,
 ранената, измъчена душа,
а като птица, бяла,лека,
 да пърха с пеперудени крила.
Но  с всяко утро, нов живот се ражда,
и всеки ден, обсипан е с лъчи.
Душата-тя отново се възражда,
 защото я докосва светъл лъч,
 и ще се възкреси!
/Петрана Георгиева/
10.03.2018 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Посветено на Христо Ботев Поете , И днес , когато твоите стихове четем , любов и вяра в майката усещаме , и скръб , присъща на б...