БОРБА
В тъги, в неволи, младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост... Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи святи, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят нейде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря -
"Бой се от бога, почитай царя!"
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но, кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
"Боже, помилуй - грешен съм азе",
думай, моли се и твърдо вярвай -
бог не наказва, когото мрази...
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещен конец...
Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"
Стихотворението"Борба"е съчетание на лична,национална и обществена драма.
В него се създава впечатление за директност на идеите ,които носи и в същото време откровение и потиснатост,които определят и духовното състояние на лирическия герой.
Още в началото на стихотворението личи темата,която съдържа,най-важния въпрос на човешкото съществуване-въпросът за доброто и злото.
Текстът е изграден като полемика между две представи за доброто и злото ,за смисъла на човешките усилия и живот.
Патосът на творбата е изобличителен и чрез този тон той осъжда "злото" и създава представа за "доброто" като негово отрицание.
Образът в голяма част от текста на стихотворението е образът на троицата-вяра,надежда и любов.
Образът на нравствените добродетели,върху които се крепи християнското учение е свързан със съзнанието на героя.
Той е изгубил тези благословени чувства и това е обезсмислило младостта му и вгорчило съществуването му.
Без вяра,надежда и любов,той не открива смисъл и перспектива.
Онова,на което мисълта му реагира ,са само тъги,неволи,ядове,зло,мрак и мъртвило.
В света е настъпило преобръщане на ценностите-свестните,мъдрите,разумните са обявени за безумни,а глупците са увенчани с почит.
Тук образът на "глупеца" е характеризиран разгърнато.
Той е представен с отвратителните качества на "обществен мъчител",взел за щит на своето тиранство божието име и превърнал земята,не в място за любов,а в място на адски мъки.
Тук Ботев изобличава и онези членове от общността,които би трябвало да са отдадени на духовното и имат роля на граждански водачи.
Той отправя своята критика към тяхното недостойно поведение ,към продажния им дух,към заплахата, която носят за настоящето и бъдещето на обществото.
Най-голямото им престъпление е ,че те поддържат заблудата сред тези,които са призвани да ръководят.
Ботев има особено и нееднозначно отношение към християнското учение и практика.
Той е един от най-активните мислители на своето време.
Идеите,които застъпва го поставят в конфликт с някои истини в учението на църквата,най-важната от които е задължението на човека да приеме света такъв,какъвто е,защото той е божие творение.
Това задължение лишава човека от правото на съпротива и го кара да остане пасивен пред лицето на общественото зло.
Общочовешкият смисъл в стихотворението се постига чрез разпространението на представата за устройството на живота като сблъсък между доброто и злото,между тиранията и свободата,между истината и лъжата върху всички времена и целия свят.
Възприемането на поезията е дълбоко лично преживяване.
"Борба" е едно от моите любими стихотворения на Христо Ботев-революционер,творец,мъжествена и силна личност,борец за национално освобождение и срещу социалните неправди.
Неговите творби насочват към волята и силата на човешкия разум ,който трябва да побеждава догмите и тиранията.
Заради такива хора светът все още крачи уверено,дори и през сълзи.
Приеман или отричан,разбран или неразбран неговите думи звучат актуално дори и в наши дни,а най-вероятно ще е така и в далечното бъдеще.
Когато се огледам около себе си в света,в който живея веднага виждам проекцията на думите му от стихотворението:
Хората са тъжни и обезверени,борят се със своите проблеми всеки ден и така времето им минава ,а младостта им си отива в безсмислено съществуване и опити да оцелеят.
Вътре дълбоко в себе си те се бунтуват срещу несправедливостта,очите им са мрачни,тъжни и сякаш са празни.
Това е така,защото вече не могат да разберат кое е добро и кое зло.
Защото ,ако си добър в днешно време те мислят за умствено изостанал и се възползват от теб, за да задоволят само своите потребности,след което забравят,че съществуваш.
Често хората позволяват на спомените от миналото да ги контролират.
Злопаметни са и не прощават.
Забравят,че най-важния ден е днешният,а миналото вече няма никакво значение.
Любовта отдавна е избягала от човешките сърца,няма я и надеждата и сякаш са вцепенени в това си положение,спят и не виждат какво се случва наоколо.
И това,като че ли стана естествено в живота.
Добрите,честните,мъдрите,разумните,отговорните отдавна ги смятат за луди,а са на почит глупаците,ширейки простотия,нахалство и арогантност.
Успяват тези,които имат "дебели връзки"или пари,а способните хора" шляпат по джапанки" или вече са извън пределите на България.
Почитани и уважавани са тези,които са богати,без значение че са обидили,ограбили,излъгали,измамили или дори убили.
Тези хора(политици,"мутри",бизнесмени и др.) превърнаха живота на "обикновените" такива в ад,стремейки се единствено и само да трупат още и още.
Въпреки това най-важните членове в нашето общество вместо да им се противопоставят действат заедно с тях.
Те са продажни и поведението им не е достойно,а точно те трябва да служат като личен пример за останалите.
Те позволиха парите да определят посоката на живота във всичките му проявления.
В това число влиза и църквата.И медиите.И всички държавни институции.
Хората имат правото да се съпротивляват срещу общественото зло,защото всеки човек заслужава да е щастлив тук на земята.
Човешкият ум трябва да се развива,а не да се манипулира и да служи за техните цели.
Малко са хората ,които се осмеляват да изкажат мнението си или да се изправят и да се борят лице в лице срещу несправедливостта.Страхливи са.Искат само да запазят хляба си.
И днес светът е устроен така,че са в постоянен сблъсък доброто и злото,свободата и тиранията,истината и лъжата,любовта и омразата.
Всичко в него има материални измерения.Няма морал нито ценности.
Може само да се надяваме на това,че доброто винаги побеждава.
Но това зависи много и от нас-от нашите мисли и действия.
Това е реалността-кражби,измами,убийства,проституция,разврат,наркотици,алкохол,бедност,просия,корупция,злоба,завист и омраза.
Самоунищожаваме се с бързи и усилени темпове.
Като капак на всичко съсипваме природата,а ние изцяло зависим от нея.
Въпрос на време е да стигнем този край.
Дали ще търпим и ще гледаме безучастно отстрани как загиваме ,или ще вземем разумни мерки и някакво адекватно отношение,за да променим това е изцяло наш личен избор.
Само е важно да не забравяме едно-да не бъркаме свободата със "свободията".
