Посветено на Христо
Ботев
Поете,
И днес,когато
твоите стихове четем,
любов и вяра в майката усещаме,
и скръб,присъща
на борец,
съзнал борбата,неизбежната...
И днес обръщаме очи към братята си.
И тежко се живее.
Неразбрани.
Душите в огън вечно
тлеят,сърцата ни
са в люти рани...
И днес народът беден спи,
дълбок и непробуден сън.
И само гневните поети
го пробуждат ,
от духовната
и политическата смърт...
И днес си чакаме реда за свобода.
Дори не сме и истински свободни.
И неспособни сме на саможертва,
сила,истинска
любов и непокорност...
Поете,
малцина днес отказват се от младостта и любовта си,
за да се жертват за Отечеството и народа,
и да не спират никога борбата си,дори да си намерят гроба...
Остана само вярата,
че бъдеще ще има, за децата ни...
Че някога ще се завърнат от чужбина...
Че благодарение на нас, и на делата ни
ще са щастливи в своята Родина...
И днес неравенствотото социално е във сила,
и заговорници срещу прогреса,свободата...
Виновниците винаги ги има.
Необходима е отново и борбата...
И странници,и
лъжепатриоти има, и още
псевдохристияни.
И правят ,ходят
и търгуват ,продават си
душите обладани.
От Дяволски неща ,от наше време,опасали навред Земята.
Промяна няма... всичко знайте,всичко,че е за парата...
Поете,
Ти си пример за духовно безсмъртие ,
жив е и подвигът твой.
Много достойни загубихме,но ти си оставаш герой.
И владееш сърцата ни ,както и нашият ум.
За саможертвата и величието ,няма бесило,нито куршум...
Петрана Георгиева-2018г.