Посветено на Христо Ботев

Поете,

И днес,когато твоите стихове четем,

любов и вяра в майката усещаме,

и скръб,присъща на борец,

съзнал борбата,неизбежната...

И днес обръщаме очи към братята си.

И тежко се живее.

Неразбрани.

 Душите  в огън вечно  тлеят,сърцата ни са в люти рани...

И днес народът беден спи,

дълбок и непробуден сън.

И само гневните поети  го пробуждат , от духовната

и политическата смърт...

И днес си чакаме реда за свобода.

Дори не сме и истински свободни.

И неспособни сме на саможертва,

сила,истинска любов и непокорност...

Поете,

малцина днес отказват се от младостта и любовта си,

за да се жертват за Отечеството и народа,

и да не спират никога борбата си,дори да си намерят гроба...

Остана само вярата,

че бъдеще ще има, за децата ни...

Че някога ще се завърнат от чужбина...

 Че  благодарение на нас, и на делата ни

ще са щастливи в своята Родина...

И днес неравенствотото социално е във сила,

и заговорници срещу прогреса,свободата...

Виновниците винаги ги има.

Необходима е отново и борбата...

И странници,и лъжепатриоти има, и още псевдохристияни.

И правят ,ходят и търгуват ,продават си душите обладани.

От Дяволски неща ,от наше време,опасали  навред Земята.

Промяна няма... всичко знайте,всичко,че е за парата...

Поете,

Ти си пример за духовно безсмъртие ,

жив е и подвигът твой.

Много достойни загубихме,но ти си оставаш герой.

И владееш сърцата ни ,както и нашият ум.

За саможертвата и величието ,няма бесило,нито куршум...

Петрана Георгиева-2018г.